ПОЛЯРНИТЕ ПАЛМИ НА БЪЛГАРИЯ

Trachycarpus 'Bulgaria', страница 3

 

Страници 1  2  3  4

 

За да сме сигурни, че всички палми наистина са били изложени на сериозен студ да направим сравнение между Бутия (Butia capitata) и българска палма от семе от Слънчев бряг. Бутията е засадена в земята от 6 години, в добро състояние е и за първа година е оставена без никаква защита. Досега е зимувала добре без отопление, само с опаковка от найлон. Известно е, че този вид зимува без проблем при температури до -10°-12°С. И двете палми са оставени без намеса под снежната покривка. Бутията като по-ниска е по-добре защитена под снега.

Напролет се оказа, че Бутията е загинала. На същото място, през същата зима още една по-голяма Бутия,  две доста големи Washingtonia filifera и една канарска финикова палма бяха пожертвани за експеримента.  По мои наблюдения Washingtonia filifera е най-студоустойчива след Трахикарпус, като веднага след нея се нареждат Бутия, Юбея (Jubaea chilensis) и Хамеропс (Chamaerops humilis). Всичко друго, което можете да прочетете за други видове може и да е вярно, но не и при климата на България.

След всички студове само палмите Trachycarpus 'Bulgaria" отново са непокътнати.

 

Следва снимка от 2007 г. на демонстрационно насаждение в Палм Център-Пловдив.

 

Сигурно много от вас си задават въпроса колко бързо растат българските палми? Ами палмите изобщо?  Най-бързо при нас растат вашингтониите. Най-бавно растат Trachycarpus takil, Юбея, видовете от родовете Сабал и Хамеропс. Българските трахикарпуси са по средата, но в млада възраст растат доста бавно. Вижте долу как изглеждаха палмите от горната снимка със снега шест години по-рано (2003). Тези палми се отглеждат с обилни поливки и торене.


 

На страница 4 ще научите с какво Trachycarpus 'Bulgaria' се различава от останалите палми от този вид.

 

 

 

 

Страници 1  2  3  4

Уеб дизайн Max Graphic

Съдържанието на тези страници е под защитата на Закона за авторското право!
© 1999-2010 Кирил Донов - Всички права запазени